Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица. Там играла на поляна Малка мишчица Гризана, ръкавичката видяла и на топличко се свряла. Ей го мокър и подплашен тича Зайо от горица. Спира го на пътя прашен дядовата ръкавица.
– Кой на топло там се гуши? – пита Зайо дългоуши…
– Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, та страх ме хвана?
– аз съм Зайо Средногорски, крия се от думи хорски – каза Зайо боязливо и попита предпазливо:
– В тая топла ръкавица мир дали ще да намери мойта, плахата душица?
– Влез, самичка ми е скучно! – рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса. (То без нея що ли бива?)
Насред пътя се курдиса и лукаво се подсмива.
– Кой е в тая ръкавичка? – пита хитрата кумичка.
– Мишка мъничка гризлива тук на топло си почива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои!
– Аз съм златната лисица и желая да се стопля във вашата чудна ръкавица.
– Влез, макар че сме мнозина, но нали ни си роднина!
Тръгна Вълчо от гората по работа към селата. Спира той на пътя прашен – гладен, настървен и страшен. Ръкавичката съглежда, да подуши се навежда, но усеща я, че шава и запитва той тогава:
– Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица?
– Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?
– Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана…
– Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!
Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна – иде рошава Мецана, в ръкавицата надникна и юнашки се провикна:
– Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица?
– Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица, Кумчо-вълчо от балкана, гост на нашата покана. Ами ваша милост кой е и за що ни безпокои?
– Аз съм рошава Мецана, гост желая да ви стана.
– Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!
Събрали се те другарски, разположили се царски в ръкавичката на друма и отворили си дума…
Скоро дядо от Златица се завърна да потърси свойта топла ръкавица. Зер, ако я не намери, баба с кремък ще го дере… И вървейки, и кашлейки, насред пътя той се спира и душата му примира, сърце му се разтреперва – гледа, гледа и не верва, ръкавичката му шава, миша глава се подава и опашка от лисица, и парченце от ушенце, едно късче кожух мечи, светят остри зъби нечии…
– Какво мислиш бре, човече! – дядо сам на себе рече и ръкави си възпрете, и с тоягата удари, и повтори и потрети…
Вечерта дома го срещна неговата баба стара, дядо лов с колата кара и засмян дори до уши, той лулата важно пуши…